Елица

Името ми е Елица и съм дълбоко благодарна на родителите се, че съвсем преднамерено са избрали да ме именуват единствено и само на мене си… на дървото… на гората.

Пътят ми е безкрайно разноцветен и предизвикателен. До този момент от своето лично израстване по вечната спирала на живота съм преминала през всевъзможни етапи на мислене и самосъзнание. „Губила“ съм се, променяла съм се, променям се. Но винаги… винаги е имало една невидима и неотлъчна нишка, която съм чувствала и с която чувствам непрестанна връзка… и това е нишката на Любовта… любов като състояние на съществуване изобщо в битието, като усещане за връзката ми с цялото, с живота, с вселената. Усещане, че Съм любов и че в мен има един огромен неизчерпаем източник, от който неспирно извира тази любов и у мен живее нестихващо желание да я споделям безвъзмездно, проявявайки това в най-различни форми. От много мъничка усещах и знаех, че съм нещо по-голямо и по-дълбоко от физическото си тяло. Чувствала съм винаги вътре в себе си присъствието на любовта и безусловната закрила на Източника.

Вярвам, че „единственото“ призвание на всяка една душа е просто да Бъде Себе си. Да следва сърцето си, да се вслушва в своите лични желания и импулси, които му нашепва то. Да правя това, което обичам и да отдавам вниманието и силата си на нещата, в които вярвам, които ме усмихват и са ми важни, само по себе си е един неизчерпаем източник на вдъхновение.

Да бъда тук, в това споделено женско пространство, за мен е сбъднато сърдечно желание. Безкрайно съм благодарна за всички, с които взаимно в лекота и хармония се избираме всеки ден и съпреживяваме красотата на проявленията си като хора, момичета, жени. Преди няколко години, изборът ми да си спомня и бъда свещената жена, която на всяка от нас й е заложено да бъде, доведе след себе си неописуемо удовлетворение, дълбоки промени за същността ми и един изключително божествен начин, по който от тогава насам гледам на света, живота, себе си като Жена и всички Нас – жени и мъже. Да споделям и държа пространство с жени е едно съсвършено естествено въплъщение за мен. Нещо, което си спомних и знам, че ми е заложено да проявявам с лекота. Да бъда, осъзнавам и проявявам себе си като жена в абсолютна дълбочина и цялост и да споделям това с вас, сестри, е благословия и извор на радост за моята душа.

За мен е благост да споделям себе си и да бъдем заЕдно в това безкрайно пътуване. С всички нас – жени (и мъже) Свещени. Да сътворяваме светове и измерения – нещо, което можем и знаем как. Бъдете в очакване на чудеса във всеки един миг от битието… защото сме вълшебници, магьосници… вещици.

Завинаги с вас във вечността <3

Може да Ви е интерсно...