Споделено с Ива – 2

Беше хубав августки следобед. На този ден имах поредната си консултация при нова терапевтка. С право си ме беше страх да отида. Ще спестя подробното описание на срещата ни и ще кажа само:

„Ами Ива…трябва да изключим киселото мляко, кашкавала, сиренето, всички пакетирани храни, салами, шоколад, захар, кафе, алкохол, прясното мляко….“

Имаше още около не знам колко храни, но мозъкът ми
отказваше да го асимилира. Когато се опомних, единственият въпрос, който успях да задам беше:

„И сега ще ми кажеш, че трябва да ям броколи?“ (не обичам броколи, просто не обичам, не са ми вкусни, точка), с цел да разчупя обстановката и да се посмеем, но получих усмивка и думите:
„Ами да, броколи е една от основните храни, които ще приемаш. „

……
………..
…………..

Уот? Ива не реви. Моля? Ива шт. Наистина ли? Ива не реви. Какво…? Сълзички обратно. Ъъъъъъъ….? Ступор. Тотално. Нямам какво да кажа. Слушам вяло следващата информация, която ми снася, хилядите и осемстотин неща, които ОЩЕ трябва да си купя и си тръгвам.

Така.
Вървя.
Ляв.
Десен.
Окей, няма да ядеш шоколад, това го знаеше.
Чакай.
Сирене?
Кисело мляко???
Айрянче???
Кафето – не е драма. Не пия. Алкохол още по-малко.
Ама….
Не реви.
гледам списъка
Елда
Пасищни яйца
Не знам си какъв си индийски чай.
Вървя.
Ляв.
Десен.
Опитвам се да се усмихна.
Супер неупешно.
Стигам си до колата, качвам се и всичко сдържано с излива.

Момичета, надявам се да ви е смешно, защото пишейки го месец и половина по-късно аз се забавлявам наистина.

Гледам списъка с продукти, гледам съветите, опитвам се да си припомня разговора, гледам цената на тая терапия и си мисля:

„Ива, трябва най-накрая да се вземеш сериозно в ръце.“

Драмата продължи два дена. Но в следващите редове ще ви кажа какво всъщност направих. Спрях ги. Спрях млякото, спрях шоколада, спрях сиренето. Защото аз исках. Защото останах насаме със себе си и проведохме един разговор. След две седмици спиране на продуктите и постоянно питане „Тук има ли млечни продукти? В това има ли захар?“ резултатът започна да се появява.

снимка: личен архив

На работата ми се заговорихме с колежките, защото започнаха да забелязват, че положението отива на добре и едната ми каза да си взема противопаразитен чай Хармония 2 от аптеки Декрасин. Още в обедната почивка отидох и вечерта го направих. На сутринта (престоява 8 часа) започнах да по пия. Е няма такъя горчиляк, бе хора. Няма. Ня. Ма. Ама нищо. Нали е за благото. Таааа, започнах да си го пия сутрин и вечер на гладно, да си ям вкусни манджички, които сама приготвях, плодове, любими бисквитки, които пак сама си приготвях и лицето ми започна да се чисти. Изследвах си и витамин Д. Бях в долната граница и си купух капки, които все още приемам. Имах и два почивни дни, в които отидохме на селото на най-добрата ми приятелка иии там говорих с майка й. Споделих проблемите и имах още едно предложение – да спра да нося червено за някакво време, за да сваля малко питата. :)) Заклевам се, че самага аз не осъзнавах колко милиона червени дрехи имам!

снимка: личен архив

Това е резултатът за месец и половина. Още не ям сирене и кашкавал. Днес си позволих да пия фрапе с кокосово мляко.

Съветът ми след това дълго писание, момичета, е – процесът започва отвътре навън. Не съм лекар. Но ви съветвам преди да започнете да давате хиляди левове на някакви хора – кои помагат, кои не, да се докоснете първо до природата. Да се успокоите, да промените начина си на хранене, на живот, да започнете да се обичате, да се гледате, да се грижите за себе си и да знаете, че сте ценни. Кожата ми в момента не е перфектна. Но ще бъде. Просто търпение. Търпение и слушане на тялото си. Това е моят съвет. За въпроси оставам на разположението. И пак повтарям – това е моят опит. Не гарантирам, че при друг ще повлияе така.

🙂

Благодаря за отделеното време и внимание.

Ива

Може да Ви е интерсно...