Свещеният танц на Земята и Слънцето

Свещеният танц на Земята около Слънцето… Танц, който е почитан от най-древни времена по цялата Планета. Всяко племе и култура са имали своите свещени ритуали, с които да уважат танцът на Земята и Слънцето, да се синхронизират с тази могъща енергия и да я интегрират.

Вечен, изначален, синхронен, пълен. Танцът на Майката Земята със Светлината. Нейният вечен синхрон с Бащата Слънце.

Всяка година Земята преминава през 4 портала – изключително силно енергийни дни, в които към планетата ни идва огромно количество фина, но много мощна енергия. Тази енергия идва към земята ни, независимо дали ние сме съзнателни за нея или не. Можем да я преживеем съзнателно и пълноценно, или пък просто да пропуснем тези дни, да минем през тях както всеки друг ден, без да има особено значение за нас. Това е личният път и избор на всеки от нас. За да сме в синхрон с тази енергия, с тези порти, които се отварят четири пъти в годината, е важно да сме съзнателни за тях, да се слеем вибрацията, която носят, за да я преживеем и интегрираме пълноценно. Редица свещени места по Земята са създадени така, че да почитат този вечен планетарен танц.

Четирите портала са Зимното и Лятното Слънцестоене и Пролетното и Есенното Равноденствие.

Четири момента от живота на нашата планета, когато енергията се сменя, отваря се пространство за преосмисляне, синхронизиране, балансиране със Земните и Слънчевите енергии. Време на дълбоки промени, с уважение и почит към спиралата на Живота.

Зимно Слънцестоене

Зимното Слънцестоене е времето, когато Тъмнината е в своя апогей, когато Съзнанието се е обърнало изцяло навътре. В Северното полукълбо се пада на 21-22 декември. Това е времето по нашите ширини, когато Земята сякаш е застинала в абсолютен покой, тишина. Замръзнала. Обърнала цялата си енергия навътре и надолу, към най-дълбоките си пространства, където са посяти семенцата на новото, което някога, след месеци, ще разцъфти в сила и изобилие. Но тук, във времето, когато Слънцето е най-далеч от нашите Земи, когато се явява на небосклона само за няколко часа, Земята е притихнала, бездумна, обърнала се дълбоко навътре, където да съхрани семенцата на новото, а на повърхността да остави всичко старо и ненужно да измръзне, изгние, натори… Целият животински свят се е покрил. Всички животинчета се скриват в своите дупки, скривалища, хралупи със запаси за времето на студ, тишина, тъмнина. И във всичката тази трансформираща Тъмнина – Снегът – най-красивото бяло дебело одеяло покрива Майката Земя нежно, в съвършенството и защитата на Белотата, на Покоя, на Тишината. Това е най-дълбокият Ин период на нашата Земя, всичко е стаено, притихнало, обърнато навътре. Майката Земя преминава през своята малка смърт-трансформация, където всичко старо да си иде, и да направи път на новото… на новият Живот. И цикълът да започне отначало…

photo: Internet

Същото се случва и с нашето съзнание тогава. Когато всичко навън се е прибрало, всичко навътре също се е прибрало. Цялото осъзнаване се  обръща към най-дълбоките ни вътрешни пространства – трансформираме старото, позволяваме му да еволюира, да направи път на Новото, на Светлината. В тишината и съвършенството на Тъмнината можем да се срещнем със своето истинско и най-дълбоко Аз, да го познаем, да го почетем, да го уважим. Само в най-дълбоката тишина можем наистина да чуем ясно себе си. Без шум, без движение, без никакви външни разсейвания. В покоя на зимата и белотата на снега, когато цялото ни внимание трябва да е обърнато само и единствено навътре, към най-съкровените ни кътчета, е времето за най-дълбока вътрешна работа. За лични свещени практики. Медитации, молитви, лично творчество. Всеки сам със себе си така, както усеща. Вглъбени, съзнателни, уединени. И тъй като хората отдавна не живеят в синхрон с тази цикличност на Земята и самите себе си и отдавна сме отделени от това знание, зимата по нашите ширини е периодът, в който най-много хора страдат от депресивни състояния, болести, тежки и трудни моменти. Защото синхронът с природата е изгубен, забравен. Защото не потъваме съзнателно навътре, за да извършим необходимата вътрешна работа, да трансформираме старото, за да направим път на новото. За да подготвим почвата за Новия цикъл и новият живот, който идва с Пролетта…

Пролетно Равноденствие

photo: Intenet

И така достигаме до Пролетното Равноденствие, 21 март, когато Светлината и Тъмнината се изравняват, когато денят е равен на нощта. Когато Природата е събрала необходимата топлина, за да впусне в растеж всички свои сили. Когато настъпва Пролетта. Време за равносметка на изминалия период, осмисляне и съзнателни крачки в Новото! Всичко се събужда, всичко се разтапя. Целият живот по нашите ширини се пробужда, живителните сили се изсипват във всяка жива твар – растения, животни, хора. Всичко ликува, всичко се съживява с толкова радост, приповдигнатост, веселие. Първият ден на Пролетта! Новият цикъл започва! Новото начало е тук. Светлината започва плавно да расте, да дарява своята магия на Майката Земя и всички живи същества. Един празник на живота, на обновлението, на новото начало… Време, в което да почетем новия цикъл, Живота във всичките му форми, събуждането. Растенията постепенно се разлистват, бавно започват да цъфтят и връзват, Земята постепенно събира все повече Светлина, Топлина и Сила, зареждайки всичко с енергията на Живота. И този велик подем на Живота продължава следващите месеци, така че всичко да расте в синхрон с нарастващата Светлина и Ден.

Лятно Слънцестоене

photo: Internet

И така идва Лятното Слънцестоене и Еньовден. Едни от най-силно енергийните дни в годината – времето, когато денят е най-дълъг, нощта най-кратка. Апогеят на Светлината. Времето, в което Слънцето дарява най-много Светлина на Майката Земя. Времето, в което Съзнанието е огряно от най-много Светлина, в най-силна свещена връзка с Божественото Проявление. Съзнанието достига до своите най-светли и високи пространства. Цялата Земя е обляна в най-много Светлина, Слънчеви лъчи, Озарение. Поела е своята Слънчева благословия и я дарява обратно чрез своите блага – плодове и билки, в абсолютно изобилие и разцвет. Време, в което да почетем Светлината във всеки един от нас. Да погледнем навътре към себе си и да почетем собствената си вътрешна Светлина. Да я уважим, да я подсилим. Да почетем и всички плодове на собствените си усилия, на нашия личен път. Да ги осветим, да ги отпразнуваме. Време за най-активни действия навън, в Света, най-силно и активно проявление. Когато да срещнем с веселие и благодарност най-благодатния и изобилен период в годината  – когато всичко излиза навън, всичко дарява, изобилства. Най-активният Ян период, когато силната Ян енергия от Слънцето е в своя апогей. Когато всичко живо се радва на най-мощните живителни енергии в природата… Когато и ние, като съвършена част от Природата, празнуваме Светлината и Радостта от Живота. От действието. От Проявлението. От активността. От Съзиданието. От извървяния път. От красотата, изобилието, споделянето, даряването… От великия Празник на Живота! Времето на най-силно случване, най-активно проявление… С най-съкровена и дълбока Благодарност към Слънцето и Спиралата на Живота!

Есенно Равноденствие

photo: Internet

И тук подготвяме Себе си за следващата част от цикъла. От следващия ден Светлината бавно започва да намалява, а с нея и ние бавно да обръщаме съзнанието си към следващия етап. Времето към Есенното Равноденствие, 21 септември. Наблюдавайки и събирайки даровете на своите действия и мисли, бавно поемаме на обратно. Към равноденствието – времето на равносметка. Когато отново Светлината и Тъмнината се изравняват. Когато отново правим вътрешно преосмисляне на пътя си, на изминатото от нас, постигнатото, направеното. Когато в Природата събираме последните дарове – плодове, листа, ядки. Когато бавно, но съзнателно, цялата земя започва да се подготвя за предстоящата зима, за тишината и покоя. Когато постепенно листата окапват, животните събират храна в своите скривалища. Всичко започва да гние, да се трансформира, да се подготвя за покоя и тишината, за вглъбяването на предстоящите дни и месеци. Цялата Природа подготвя себе си за края на цикъла, за финалните стъпки, освобождавайки се от всичко ненужно. Навлизайки в последната част от цикъла подготвена, смирена, притаена. С разбиране и осъзнаване за свещената си цикличност. За могъществото на Светлината и Даровете на Тъмнината. Ин и Ян. Вечният цикъл. Старото и новото. В С-Мир-Е-Ние.

И ние така, заедно със Земята, приготвяме себе си за предстоящата Зима, за времето на уединение, вътрешни практики, смирение, единение с вътрешната си сила и мъдрост. За времето на интроспекция, медитация, съзерцание. За притихване, покой, тишина. Защото в тази тишина най-ясно можем да чуем себе си, да се докоснем, да се погалим, да се прегърнем. Да уважим и почетем всяка частичка от дълбините на Съзнанието си. Да обгърнем Себе си в цялостта и съвършенството на Живота. С огромна благодарност и уважение към Светлината, Тъмнината и Битието… За да започне цикълът отново, да се завърти колелото на Живота, да поемем следващата стъпка и всичко да започне отначало. И така спиралата на Живота продължава да се завърта, и ние по нея, и тя около нас… във вечната Игра на Битието и вечното Битие на Играта 🙂

~ Божена ~

Може да Ви е интерсно...