За вагиналните гъбички и пътя на лечение – част 1

Здравейте, мили сестри!

Днес искам да споделя с вас наблюденията си върху така до болка познатите вагинални гъбички – Candida albicans, които много често навестяват някои от нас. Само част от жените са предразположени по-сериозно към вагинална кандидоза. Някои жени никога през живота си (или само единични пъти) изпитват това „заболяване“, докато други, с предразположение, могат да прекарат години в хронични проявления на изключително неприятните им симптоми. Ще споделя своя опит и наблюдения по темата от годините, през които имах чести и нежелани срещи с Кандида и ще споделя всички съзнателни и естествени методи, които ми помогнаха да се справя с тях съзнателно и с любов. Тъй като темата стана доста дълга, я разделих на две части – в първата споделям духовния си път към лечение, а във втората – практическите съвети за физическото изцеление.

Няма да пиша много от общите неща по темата, тя е безкрайно добре описана в Интернет, има стотици източници и научни статии, описващи подробно всеки един аспект. Аз ще дам малко по-различна гледна точка, защото в крайна сметка само това ми помогна по пътя към осъзнаване на дълбочината на проявлението на това предизвикателство, смисълът му за мен като Жена и осъзнаването на цялостта ми. Не пиша от медицинска гледна точка, не съм лекар и нямам медицинско образование. Споделям само и единствено личен опит и личните си осъзнавания по пътя. През годините се срещнах с много лекари, които ми предписваха едни и същи препарати, които премахваха симптомите за малко, но след известно време всичко се връщаше с нови сили. Моля, не бъркайте тази статия с лекарско предписание 🙂 Това е само личното ми споделяне!

И така, важно е да знаем, че гъбичките съществуват в тялото ни в много малки количества и си взаимодействат с благотворните бактерии, които потдържат нивата им в норма. Те съществуват минимално и във влагалищната ни флора. Но когато имунитетът спадне поради стрес, прием на антибиотици, прекомерна употреба на алкохол, цигари или наркотични вещества, замърсена околна среда, небаласирана диета, депресивни състояния, съпротивителните сили на организма ни спадат, влагалището променя средата си и тя става податлива на увеличаващите се колонии на Кандида. Гъбичките се повяват много често и след полов акт, когато заради триенето във влагалището на жената се появяват микроскопични разкъсвания на тъканта, които са великолепна среда за развитието на микоорганизмите. Жената може да предаде активната кандидоза и на партньора си, който пък след това отново да я зарази, което затвяря един изключително неприятен порочен кръг. Така че когато говорим за лечение, то задължително трябва да включва и двамата партньори.

Започвам с най-важната част – причината за появяването на гъбичките. По всичките ми наблюдения през годините (свои и на други жени около мен) забелязах нещо общо във всяка от нас – едно дълбоко неудовлетворяващо, несъзнателно и неуважително отношение към самите себе си като Жени.
Когато спрем да уважаваме себе си като Жена и загубим цялостта си, когато сексът за нас се превърне в инструмент – за задоволяване на първичния нагон, проявление на похот, за задържане на мъжа до себе си, за манипулиране, за запълване на емоционалните ни дефицити, и иначе казано – когато актът на правене на любов НЕ е съзнателен и хармоничен процес на сливане и уважение на две души, то това е едно от най-дълбоките нарушения на Женската интимна природа. И няма как то да не даде проявление на физическо ниво. При такива обстоятелства тялото изгражда нещо като защитна преграда срещу интимния акт – всяка от нас, която е страдала от Кандида, знае, че по време на активна инфекция е невъзможно или изключително болезнено да допуснете проникване във влагалището си. Сърбежът и болката са толкова силни и толкова неприятни, че водят до състояние, в което не можеш да понясяш интимните си части, не можеш да седиш нормално, не можеш да се движиш, в общи линии не можеш да вършиш нищо от ежедневието си нормално. Превръща се в ад, идващ от слабините ти…

Разбира се, как иначе да бъде. Когато не уважаваме интимните си органи, своето Йони, Утробата си, когато допускаме мъже в себе си, които не ни уважават и обичат истински и чисто, когато тези партньори не са с чисти намерения към нас, това оставя едно енергийно и емоционално замърсяване в най-съкровената част на тялото ни. И разбира се, това замърсяване неизбежно се проявява във физическа форма като вагинална кандидоза (а може и бактериални инфекции). Знаете, че всяко нещо в Света се проявява на всички нива – физическо, ментално, емоционално, духовно. Когато сме замърсени като Жени на ментално и емоционално ниво, поради липсата на уважение и цялост, интегритет, то неизбежно слиза и в материално проявление в тялото ни. Точно там, където е най-съкровено за нас. Нашето влагалище, нашето Йони.

И така, ако страдате често от тези посетители, усетете какво в себе си не уважавате? Допускате ли отношения с мъжете, в които липсва Уважение и Любов? Как се държите сами със себе си? Как позволявате на партньорите ви да се държат с вас? Ако трябва да опишеш себе си като Жена – какво би казала сама за себе си?

Така започна и моето дългото пътуване към излекуване на нездравите ми отношения със самата себе си. Минаха години на множество задълбочени практики, както сама със себе си, така и с партньора ми, време в което осъзнах и преструктурирах себе си като Жена, преподредих програмата, в която потъпквах и унижавах себе си, в която правех себе си зависима и непълнеценна. Времето, в което намерих Жената, която съм, там някъде, мнооого дълбоко в мен, подадох й ръка и я прегърнах. Плаках, много плаках за тази Жена. Дори не подозирах какво съм й причинявала през годините. Благодаря на себе си, че имах силата да потъна дълбоко, за да я намеря и да я поканя там, където принадлежи – в Сърцето и Утробата ми. Благодаря на женските ни кръгове, чрез които отново се свързах със Силата на Жената, забравената Богиня, която чака във всяка една от нас. Женските ни срещи изцелиха дълбоката ми рана. Сложиха най-нежния балсам отгоре й, покриха го с билки, песни и молитви. И ме съпроводиха към центъра ми…

И тогава, в един момент напълно спонтанно смених гледната си точка по отношение на гъбичките, и ги приех като приятели-съмишленици. Без съпротива, без осъждане, без страх, че никога няма да се отърва от тях. Останах насаме със себе си и осъзнах, че те са тук, за да ми помогнат. За да ми напомнят колко важна част от себе си съм била забравила и пренебрегнала. И останах в мълчание, в тишина. И там, в тази тишина им благодарих дълбоко от цялото си сърце. Защото те са живи организми и са тук само за да ни напомят, че сме се отклонили от пътя си, от силата си на Жени, от цялостта и великолепието си. Благодарих им толкова много, приех ги с цялото си сърце. И ги обикнах. Ха, знам, че звучи като най-нелепото нещо на света, сигурно и на мен така би ми звучало преди това, но го преживях с всяка клетка на тялото си. Обичах ги, защото те ме водеха. Към самата себе си. Водеха ме по техния си начин, но вече ми беше ясно, вече знаех. Разговарях с тях все едно сме стари познайници (а ние всъщност бяхме точно такива – имах срещи с тях още от тийнейджърството си). И знаех, че скоро няма да са тук, че ролята им беше напълно успешна и вече изслужиха своята служба.

Тогава вече знаех, че съм готова да бъда здрава. Изцелена отвътре навън. Защото за да се справиш с гъбичките, лечението наистина започва отвътре, и най-накрая завършва с премахването на самите Кандида от влагалището. Затова и повечето пъти лечението по обратния стандартен метод – изписване на медикаменти, е неуспешно в дългосрочен план. То премахва само симптома, но никой не работи с раната на женската Душа. Когато бях готова, направих ритуал, в който им благодаря от сърце за ролята в живта ми, изпроводих ги с радост, лекота и приемане. Без съпротиви, без напрежение, без страх, без обвинения. Просто приемане и отпускане. С благодарност и мир.

Следва част 2 –

Божена

Може да Ви е интерсно...